Защо е важно да се научим да казваме "НЕ"

Ежедневието ни е забързано и динамично, претрупани сме с куп важни задачи, а времето никога не стига.

Мнозина от нас са принудени да се занимават с много неща, с които далеч не им е приятно се занимават, но се налага.

Затова, а и заради по-ефективното управление на времето си, трябва да правим всичко възможно да избегнем затрупването с ангажименти, да разсрочим тези от задачите, които не са така важни и спешни, да ограничим излишните си контакти.

Изкуството да казваме „не“ е от изключителна важност в бизнеса и в живота въобще, защото то ще ни помогне да планираме по-добре ежедневните си дейности, да не си губим времето напразно, да спестим много нерви и средства.

Факт е, че всеки, който се занимава с бизнес, в един момент усеща, че има твърде много неща, които да се направят, и твърде малко време за това. Лесно можем да променим статуквото ако се научим да казваме „не“ на нещата, които ни спъват и ни губят времето. 

Просто се сетете колко пъти сте съжалявали за това, че сте решили да кажете „да“ на неща, които са ви отклонили от вашия фокус и са довели единствено до натрупване на стрес и загуби.

За повечето хора е от изключителна трудност да се научат да казват „не“. Хората искат да са харесвани, да са търсени и уважавани, а отказът обикновено предполага по-друго отношение и ние често се огъваме пред това.

Може би ще разберем защо е много важно да се научим да казваме „не“ едва след като си изясним сами за себе си какви точно са приоритетите и ценностите ни, от които се ръководим в живота и в работата.

Щом веднъж вече сме наясно с това, вече не е така трудно да откажем нещо излишно, ненужно или направо вредно, което сами може да ни забави по пътя ни напред и нагоре към успеха, да отнеме от така ценното ни време и да ни натовари с маловажни за нас неща.

Важното е да запомним, че в живота и действията си трябва да се ръководим изцяло от собствените си виждания, цели и планове, а не от очакванията на хората около нас.

Така по-лесно ще подредим приоритетите си и ще можем трезво да преценим във всеки един момент кой точно ангажимент трябва да поемем и кой можем да откажем, като в същото време си оставаме отворени към нови възможности, идеи и проекти.

Много е важно също така, да се научим да преодоляваме неизбежното чувство за вина, което често върви заедно с отказа, с казването на „не“ – било то на партньор, колега, клиент или опонент.

Отрицанието и отказът обикновено водят до разочарование или дори до обида, но това не трябва да ни спира, щом веднъж сме решили, че се налага да постъпим именно така, а не другояче. Ако сме искрени, казвайки сакралното „не“ по един или друг повод, ако защитим адекватно и аргументирано позицията си и ако се постараем да обясним тази позиция на човека отсреща, то ние вече сме изградили печеливша стратегия за развитието си, в която отрицанието и отказът имат също толкова място колкото приемането или утвърждаването.

Добре е да тренираме самите себе си относно начина, по който можем да кажем „не“ на дадена идея, проект, сделка или предложение. За целта според случая спокойно можем да сменим твърдото отрицание „не“ с по-меките варианти от рода на „не е възможно“, „не желая“, „не искам“, „не мога“, „няма как“, „не сега“, „зает съм“ и т.н.

На всичкото отгоре, от друга страна, подобна завоалирана и неокончателна форма на отказ оставя открехната вратичка за по-нататъшно обсъждане и преговори, от което в крайна сметка може да имате и полза.

Това е така, защото мнозина имат виждането, че за да имат успех в живота и бизнеса, трябва винаги да казват „да“ и да са на разположение.

Казвайки „не“ обаче, вие съхранявате себе си, мнението си, авторитета си и вижданията си, а това само по себе си вече е залог за успех.

Ако вие сте прав в своите планове и стратегия и гоните целеустремено набелязаните задачи, никога няма да се почувствате неудобно, казвайки „не“ за неща, които не влизат във вашата стратегия за успех и развитие, и в същото време ще сте уверен, че сте прав да кажете именно това.

Именно затова не трябва непременно да отговаряте утвърдително на всяко едно предложение, молба или идея. Ако пък правите именно това, в един момент ще установите, че то е довело единствено до простия факт, че в крайна сметка никой няма да е доволен от работата и решенията ви, защото ще сте загубили контрола над времето си и приоритетите в работата си.

Страхът от отказ в бизнеса винаги го е имало и винаги ще го има. Това обаче не бива да ни спира от стремежа да казваме „не“ в случаите, в които сме убедени, че отказът е най-доброто решение и че това „не“ само ще ви помогне в работата, в развитието и в организирането ви в търсене на по-добри резултати и на краен успех.

Има различни начини да кажем „не“ в зависимост от обстоятелствата.

Откровеният отказ предполага категоричност и може да бъде приет зле, но когато се налага, трябва да го използваме. Това са например случаите, в които можем да реагираме с фрази като „не“, „забрави за това“, „в никакъв случай“, няма шанс“, „не мисля“, „не искам“ и т.н.

Заобиколният отказ е по-мек вариант да откажете дадено предложение, като не се изразявате направо, а отговаряте с „ако реша, ще ти звънна“, „ще видим“, „не знам дали ще мога“, „може би“ и т.н.

Грубият отказ  може да огорчи събеседника, но понякога се случва да приемем и до него, използвайки фрази като „я не ме занимавай с глупости“, „разкарай се оттук с това предложение“, „идеята ти е тъпа“, „в някой друг живот“ и т.н.

Не бива да се притесняваме предварително и да смятаме, че всеки наш отказ може да обиди, огорчи или нарани човека отсреща. Важното е как отказваме, как се аргументираме, какво имаме предвид с това, така че „не“-тата могат да се степенуват и да се използват различни методи за използването им.

Важно е да запомним, че нашият живот си е наш живот и нашият бизнес си е наш бизнес, затова най-важни са ни собствените виждания, планове и целите, които сме си поставили и нямаме ангажимент към другите хора и към техните идеи и предложения, ако те противоречат или пречат на собствената ни концепция за работа и развитие.

Това да кажем „не“ не предполага непременно, че трябва да се влиза в конфронтация или да се развалят добри партньорски, екипни и бизнес отношения.

Да кажеш „не“ в подходящия момент не е грубост или липса на възпитание, а израз на собствените ни схващания за това как трябва да живеем, да правим бизнес и да се развиваме по собствения си път.

Казването на „не“, отказът, отричането, често могат да имат градивна и конструктивна роля, която да допринесе за нашето благоденствие, а не до развалянето на отношенията ни с дадения партньор, клиент или колега.

Това е ценно умение, на което се учим през целия си съзнателен живот от най-ранните си детски години.

Да откажеш на това, което ти е излишно, пречи ти или е вредно за теб, е полезно за самите нас или за бизнеса, който ръководим, така че е добре и от голяма важност да се научим да казваме „не“, когато това се налага.

Това е израз на собствената ни ценностна система, на чувствата, опита и мотивацията ни, на нашите избор и позиция, които трябва да отстояваме във всеки един момент от живота си с цената на всичко.

Ако от друга страна, не умеем да казваме „не“, ние рискуваме твърде много да пилеем ценното си време с излишни неща, да правим ненужни грешки, да губим ресурси и средства, да се провалим в бизнеса и живота си.

Намерим ли баланса между това да умеем да казваме „не“ и това да умеем да казваме „да“, ние сами гарантираме собствения си успех и се превръщаме в успешни и преуспели хора и бизнесмени, които сами ръководят съдбата, действията и постъпките си и сами носят отговорности за своя живот.