За да управляваме времето възможно най-добре, ние трябва да приоритизираме нашите задачи.
Това можем да направим, използвайки 3 параметъра – спешност, важност и значимост.
1-вият параметър е спешност – Колко скоро е от значение.
Тук приоритизираме нашите задачи въз основа на това колко спешни са те, задавайки си въпроса, „Кое е най-спешно да се свърши?“
Параметър 2 е важността – Колко спешно е от значение.
Използвайки важността, ние поставяме целите си, задавайки си въпроса: „Кое е най-важно да се свърши?“
Параметър 3 – значимост – Колко дълго ще има значение.
Въпросът, който си задаваме тук е: „Какво мога да направя днес, за да мога да направя утрешния ден по-добър, или какво да направя точно сега, за да направя моето бъдеще по-добро. Какво да направя днес, че да имам повече време утре?“
Въз основа на тези 3 параметъра ние трябва да направим своя лист със задачи, но кой параметър да изберем?
Според мен всичко, което записваме в нашите листове със задачи, трябва да бъде въз основа на отговора на въпроса „Какво да направя днес, че да имам повече време и по добър живот утре?“. Тоест, въз основа на третият параметър, важността.
Но ако ние вършим само тези неща, то какво правим с другите, със спешните и важните неща?
Тук се намества така наречената фуния на фокуса.
Това е фуния, през която пускаме всички останали задачи, като те преминават през няколко етапа докато не се изясни какво ще правим с конкретната задача.
Първия етап от фунията е елиминирането.
Мога ли да не го правя това нещо? Заслужава ли си изобщо моите усилия и време?
Вижте, в нашите листове ние вкарваме какво ли не и повярвайте ми, добавянето на задачи няма да ни даде повече време за всичко останало.
Всичко, на което кажем НЕ днес, ще ни даде повече време утре.
Тук трябва да се преборим с нашата вътрешна вина за това, че трябва да откажем да свършим нещо.
Това за някои е много трудно, казването на НЕ е трудно.
Но запомнете, че винаги казваме НЕ на нещо. Защото всеки път когато казваме ДА на нещо, ние казваме Не на безбройно много други неща.
Затова по-добре да кажем “НЕ” на нещо, което заслужава твърдо НЕ, отколкото да го свършим и да кажем НЕ на друго, което може да е било много по-значимо.
Ако не можем да елиминираме задачата, втори етап – автоматизиране.
Можем ли да автоматизираме задачата?
Всичко, за което създадем автоматичен процес днес, ще ни спести време утре!
Нещо като да настроим сметките ни за ток, вода, кабелна телевизия и други, да се плащат автоматично веднъж месечно.
Сега някои от вас ще кажат: „Но аз нямам 2 часа да настроя автоматичното плащане или ако имах 2 часа, нямаше да ги отделя точно за това, а за нещо много по важно“.
Но нека ви кажа това – ако днес отделите 2 часа да настроите автоматичното си плащане на комунални услуги, вие ще пестите по 2 часа всеки месец от чакане по гишетата да си платите сметките.
И така инвестицията от 2 часа днес, аз ще си я възвърна още другия месец, а от 3-тия вече ще имам повече време за нещо друго!
Точно както при инвестицията в бизнес – инвестираш пари, които правят повече пари, така и автоматизацията на определени задачи отнема време сега, но ни създава повече време в бъдеще
3-тият етап – делегиране.
Мога ли да делегирам задачата на някой друг?
Мога ли да науча някой друг да прави това нещо?
Ако питате обикновения човек, има ли нещо, което може да делегираш на някой друг, той ще ви отговори с ДА и ако го питаме, тогава защо не го правиш? Той ще ни каже: „Защото този друг човек не може да го свърши така добре, както бих го свършил аз“.
И това може да е вярно за първия път. Или за втория и третия…
Давайки възможност на някой да върши нещо вместо нас във времето, той ще усъвършенства задачата точно както и вие бихте, или по-добре.
Други пък ще кажат, че делегирането на задачи е свързано с разходи, и да – това е така в някои случаи.
Предната част на офиса ми е цялата остъклена, а стъклата се цапат лесно, особено от външната страна.
Ако трябва сам да си ги почиствам, това би ми отнело може би цял ден.
Аз предпочитам да делегирам тази работа на почистваща фирма, на която ще платя 50 лева и те ще я свършат, а моето време ще инвестирам в срещи с ключови партньори, от където ще спечеля 3 пъти повече, отколкото ще платя на почистващата фирма.
И така, задачата премина през фунията, не можем да я елиминираме, не можем да я автоматизираме, не можем и да я делегираме.
Какво става от тук нататък?
Етап 4ти – задачата стига до нас.
Тук трябва да си зададем въпроса „Сега ли трябва да я свърша или може ли да изчака за по късно?“
Ако отговора на въпроса е ДА, то тогава ние отлагане на задачата.
Отлагането не е нещо лошо, то е знак, че задачата не е толкова значима и може просто да изчака по-удобен момент.
Това, което правим с такива задачи, е да ги пуснем отново през фунията, докато не я елиминираме, а измислим начин да я автоматизираме, както и докато не се намери човек, на който да я делегираме или пък не дойде времето, в което задачата се е превърнала в значима и просто трябва да я свършим ние самите.
Искам да правите разлика между това да отложите задача, която не е толкова значима към този момент и тя може да бъде отложена във времето и отлагане на значима задача, като причината за това е, че в момента просто не искате да свършите това.
Отлагайки значима задача заради това, че просто не искате да я свършите по някаква причина, ще ви доведе само до загуби
Надявам се, че и този път ти научи нещо ново и аз успях да ти помогна по някакъв начин, защото моето желание, както винаги е вие да станете професионалисти в мрежовият маркетинг, тъй като е доказано, че нашият бизнес предоставя възможност за един по добър живот на обикновения човек, като нас самите.
Чао и до следващият път!
ВАШЕТО МНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА
СЛЕДВАЩИ ОБУЧЕНИЯ
РАБОТИ С МЕН
Моята цел не е просто да те запиша в бизнеса, а да те доведа до реални резултати!